Изкуството да дишаш

Само преди два дни имах щастието да бъда на 3-дневния семинар – „Изкуството на дишането”, под ръководството на Свами Джотирмая. Семинарът беше организиран от фондация „Изкуството да живееш” и се състоя в зала 7 на НДК, но стига официална информация. Като цяло курсът беше невероятно приключение и изживяване, което напълно споделих само с още 419 души. И го споделих буквално много интензивно и плътно. Заедно с тази тълпа танцувахме, пяхме, играхме, прегръщахме се, смяхме се, споделяхме, ядохме и най-вече … много дишахме 🙂

Знаете ли, като се замисля дишането е най-социалната дейност, която извършваме. Искаме или не искаме – дишаме. И дишаме общ въздух с всичко живо на тази земя. Същия въздух дишат нашите приятели, врагове, животни, растения…хората от другата страна на земното кълбо. Дъхът е нашата невидима връзка със светa. Дишането е ритъм, ритъмът на живота. С първото вдишване започва всичко и с последното издишване завършва. Чрез него взимаме и даваме, има обмен, има поток, има живот. Не дишаме по собствен избор, не можем да си позволим да спрем да дишаме, за да се изолираме напълно от света. Можем да избираме дали да общуваме с някого, дали да го докоснем или да го гледаме, но не можем да спрем да дишаме общ въздух с него. Можем да изградим плътни стени около себе си, да се вглъбим в собственото си аз, можем да затворим сърцето си, но не можем да спрем дъха си, дробовете ни се свиват и разширяват до последно. Това е последната връзка, дори да сме прекъснали всички други, без нея няма живот. Не случайно гръцката дума psykhe*, се превежда едновременно и като душа, и като дъх. Според мен чрез дишането се осъществява връзката между душите на живите същества и отвъд това – с общата „вселенска душа”, ако мога така да я нарека.

Това, което успях да усетя на този курс, е принадлежност към едно цяло, не само към групата хора там, а към нещо много, много голямо и вечно. Нещо, което те приема точно такъв, какъвто си бил, какъвто си сега и какъвто ще бъдеш.

Всъщност винаги съм знаела, че е правилно да чувствам тази връзка, просто за много дълъг период бях натикала това чувство в миша дупка, обвинено в наивност и детски глупости. Под яркостта и интензитета на изживяването, то се завърна с нови сили и най-после получи подкрепа. Наистина ли токова старателно сме забравили, че сме част от едно цяло и това е неизбежно, че се налага да учим, кое е естествено за нас и къде, за бога, сме забутали древните си инстинкти за принадлежност и съпричастност?

На семинара се засегна и темата за отговорността, която също много ме вълнува, но за нея в следващото словоизлияние.

Благодаря от сърце на всички.

Art of breathing

 

*psykhe – http://www.etymonline.com/index.php?term=psyche

3 thoughts on “Изкуството да дишаш }”


  1. Гергана Панчева on said:
    Reply

    Благодаря ти за прекрасната статия и за красивата ти усмивха през трите дни на семинара. Надявам се посланията ти, посланията на Свами, Изкуството да живееш и Шри Шри Рави да достигнат до повече души, съзнания и подсъзнания! Много си права – всичко е в нас, трябва само да му дадем шанс! Шанс за един по-добър свят!
    До скоро 🙂

  2. Лидия on said:
    Reply

    Благодаря ти и на теб 🙂

  3. Johna510 on said:
    Reply

    whoah this weblog is wonderful i love studying your posts. Stay up the great work! You know, many individuals are searching round for this info, you can aid them greatly. fekgaefgbeee

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *