За Будизма и храната

Будизмът няма конкретно становище каква храна трябва да ядем, но има добра гледна точка относно отношението ни към нея. Будизмът не е социална религия или философия, която поставя правила и норми на поведение и живот. Просто обяснява последствията от нашите действия и развива осъзнатостта и собствената мъдрост на индивида.Разбира се има и уловка :). Когато веднъж разбереш (или поне научиш за) причинно-следствения закон на живота – Карма, положението става сериозно J. Разбираш, че:

  •  няма как да се скриеш от Карма, защото това са отпечатъци върху съзнанието ти;
  •  разбираш последствията от действията си и знаеш как ще рефлектират върху теб в бъдеще, т.е нямаш оправдание да правиш грешки или да си губиш времето.
  •  Никой друг не може да те отърве от последиците от негативна Карма, освен теб самият.

Вмъквам тази бележка, защото според мен е редно да се слага голям, червен надпис пред всяко обяснение за Карма – „Внимание! Вие ще научите за Карма и това е на ваша отговорност” 🙂 Щеше ми се да имаше един такъв знак, преди лекциите. Ха-ха. Както и да е, май се отплеснах малко.

Та, Будизмът относно вегетарианството… Най-тежката карма, която човек може да си причини е тази за убийство. Колкото повече страда убитото същество, токова по-тежки са карминчните последствия за убиващия*. Но за да има Карма за убийство, човек трябва лично да убие животното или да поръча то да бъде убито специално за него. Т.е има сравнително добра новина – ако купувате месо от магазина не акумулирате Карма за убийство, защото животното не е убито специално за вас, т.е нямате директна връзка с действието. Но все пак остава косвената връзка – като консуматори вие поддържате месодобивната индустрия. Това носи негативна карма, но не толкова тежка.

Когато става въпрос за хранене, по принцип, в Будизма повече се набляга на причината поради, която ядем. Основната и единствена причина, заради която трябва да се храним е за да поддържаме телата си здрави или поне живи. Храненето не е самоцел или пиршество на сетивата, то има практичната задача да поддържа тялото. От будитска гледна точка е много егоистично да смятаме, че нашето тяло трябва да служи само на нас. Нужно е да ядем, за да сме здрави, за да можем да помагаме и да се грижим за другите. Това е много добро отношение, поради няколко причини:

  • по-лесно избягваме вредната храна и навици, когато знаем, че го правим за доброто на другите (нашите близки например);
  •  храненето става благороден акт, а не просто удовлетворяване на капризите ни;
  •  преставаме да харчим купища пари по лъскави ресторанти за храна, на която дори не можем да се насладим подобаващо, защото не спираме да говорим, докато се храним 🙂

Разбира се, това съвсем не значи, че не трябва да ядем вкусна храна, напротив. Просто трябва да сме наясно с целта на храненето. Нашето щастие не трябва да зависи от вкусовите качества или вида на храната, нито от наличието или липсата на храна. Честото объркване на ‘щастие’ и ‘удоволствие’, води до пристрастяване към определени вкусове и развиване на непоносимост към други. Истинско щастие изпитваме само, когато имаме чисти и благородни подбуди за доброто на другите, а удоволствие, когато се опитваме да задоволим някое егоцентрично желание. Това от своя страна неминуемо води до страдание, защото всяко удоволствие е временно и свършва бързо J. Нека да вметна още нещо – не е погрешно да изпитваме удоволствие, но не трябва да се вкопчваме и пристрастяваме към него.

За да направим храненето благороден акт е напълно достатъчно да отделим не повече от минута преди всяко хапване и да помислим как тази храна е стигнала до нас. Да благодарим на всички, които са се погрижили да я имаме – на всички онези безименни работници. Истината е, че ако няма кой да обработва земята, да доставя продукти до градовете и да ги продава в магазините, няма пари на света, които да ни помогнат да си набавим храна – факт е, че зависим от хората, които я произвеждат.

Трябва и да обещаем на себе си да използваме храната, като лекарство за тялото си, за да можем да помагаме на другите. Под ‘другите’ можем да визираме семейство, близки, всички зависещи пряко или косвено от нас или всички същества по света, според зависи колко се побира в сърцето ни :).

Като финал, може да се помолим никое същество по света да не изпитва глад и да има храна пред себе си, така както ние в момента.Изненадващо, но храненето носи много повече удовлетворение по този начин, за разлика от тогава, когато го правим неосъзнато, по навик или от каприз.

В общи линии, Будизмът възпитава в любов и състрадание към всички същества. След като човек развие такава дълбока любов и състрадание, автоматично престава да иска да яде животни или да им причинява странадание. Няма нужда от налагане на външни правила и интелектуални причини, това става единствения възможен избор. Също така с развиване на осъзнатостта, придобиваме по-ясна представа за реалните си нужди и нуждите на другите, вместо да сме постоянно контролирани от желания, нетърпимостти и заблуди.

*Ако някой се интересува какво точно е Карма за убийство и какви последици носи, мога да му обясня лично. Не мисля, че е уместно да задълбавам тук.

**Нахвърляла съм най-общи идеи и може би публикацията стана малко хаотична, но всички засегнати теми са доста обширни сами по себе си и ако искам да съм изчерпателна, трябва да разисквам надълго и нашироко будиската философия, поне това което аз знам от нея :). Ако някой има въпроси, мога да допълня малко информацията, според скромните ми познания.

6 thoughts on “За Будизма и храната }”


  1. Благодаря, че сподели с нас!
    Замислих се….замислих се много дълбоко.

    Интересно ми е само едно ( засега)- можем ли някак да изчистим лошата Карма? Т.е. да измием тези отпечатъци на съзнанието от предишни дела 🙂

    • Лидия on said:
      Reply

      🙂 Razbira se. Ima dva metoda – poluchavash prosvetlenie i karmata prestava da se generira xaxax, samo che tova otnema dosta jivoti :D, taka che po-praktichniat metod e:
      – Iskreno sujalenie za deistvieto; – vednaga spira ytejniavaneto na karmata
      – Protivodeistvie – vsiako deistvie, koeto korigira postupkata – izvinenie, pomosht na sushtesva v podobna situacia i tn.;
      – Tvurdo reshenie ot vuzdurjane ot povtorenie i suznatelni protivopolojni deistvia (naprimer ako sme naranili niakoi s dumi, suznatelno vnimavame da ne naranivame nikoi drug poveche, osven tova da govorim po-skoro ukorajitelni nehsta);
      * Tova triabva da se pravi bez misul za sobstvenata izgoda, tova mu e trudnoto mai 🙂

      Tova vsunost ne izchistva napulno ot koren otpechatucite, no e dosttuchno silno, za da spre posledicite, pazi suznanieto i namereniata chisti i da dava vuzmojnost, chovek naisitina da se dobliji do osuznavaneto, sustradtelnostta i lubovta i niakoi den da moje da izkoreni negativnite otpechatuci suvsem 😀

      *Sorry za latinicata no manastirskite kompiytri imat samo tova 😀

  2. Ма-ти on said:
    Reply

    Тези дни се чудех, мислейки си за вегетарианството и будистката философия: дали това, че вегетарианският начин на живот, който е свързан с по-малко насилие (, което означава и по-малко негативна карма) не е причината той да е и по-здравословен? В смисъл – не причинява негативна карма, докато консумацията на месо (, което е косвено убийство и следователно косвена негативна карма) натрупва негативна карма, която се проявява на физическо ниво чрез болестите. Един вид болестите са законът на карма в действие, те са последствието от негативната карма на убийството (и не само де).
    С разбирането за карма според мен трябва много да се внимава. Има опасност човек да започне да върши нещата с главният мотив да трупа положителна карма и да чисти и отбягва негативната. Тоест да прави „добри“ дела, за да трупа положителна карма или да си изчисти отрицателната. Или да не извършва определени действия само за да не натрупа отрицателна карма. Тогава целият живот се превръща в духовна търговия. И въпреки, че е духовна си остава търговия. Така по-скоро човек развива в себе си алчност (за положителна карма) и страх (от трупане на отрицателна карма). Става същото като страха от ада и стремежа към рая в християнството. Според мен мотивите за действията ни не трябва да са свързани с трупане или отбягване на даден вид карма, а да са базирани изцяло на състрадание и правилно разбиране на природата на ума. По същия начин най-правилният мотив да си вегетарианец за мен е да го правиш от състрадание към чувстващите същества и да разбираш поне на интелектуално ниво че всъщност всички са свързани и по някакъв начин едно. Изчистването на негативната карма си мисля, че трябва да стане естествено, в смисъл човек като си е Човек, тоест състрадателно същество, тя като страничен ефект ще му се изчисти 🙂
    Иначе зад всички техники и методи за чистене на кармата тихомълком, потайничко и подмолно се промъква нашият най-голям проблем – егото.

    • Янка on said:
      Reply

      Много ми харесва твоят размисъл и се препокрива с моя възглед. Незнам дали и на вас прави впечатление, че в този блог няма нито един негативен коментар, обидни думи, лош правопис и т.н..Всички, които го четат, бидейки, предполагам, вегани или вегетарианци, са, сме, по– добродушни и с по–чисто човешко отношение. Това е най- важното според мен, да бъдем позитивни и да не причиняваме болка, а да се стремим да се усъвършенстваме и уважаваме . Радвам се, че започват повече хора да проглеждат…

    • Поли on said:
      Reply

      Дам , много ми хареса този коментар.Хаесва ми и , че изобщо се разсъждава на тези теми. Крайно време е да се осъзнаем и да разберем , че има прераждане и закон на причината и следствието или Карма. Всичко се определя от мотива. Ако правиш нещо с цел да трупаш блага карма и всъщност пак мислиш за себе си и го правиш от егоистична гледна точка става точно обратното- трупа се негативна карма. За това казват , че Божествената наука е най- сложна , но нас никъде никой не ни учи на нея , ако ние сами не я потърсим. Ако някой ти поиска пари на заем може да спечелиш негативна карма , ако му дадеш , защото така ще поощтриш неговото безделие примерно или да да получиш благакарма ако му дадеш и върнеш дълга си от друг живот…и какво в крайна сметка трябва да се вслушваме в интуицията и Висшия си аз , за да преценим най-правилно ситуацията.

  3. Darina on said:
    Reply

    Здравейте:-),
    Прекрасна тема и блог-благодаря ви.
    Бихте могли да получите просветление още сега, чантвайки Nam Myoho Renge Kyo, без да се налага прераждане в няколко животи! Практикувам Nichiren Daishonin Buddhism, основаващ се на Лотосовата сутра или едно от много будистки учения. Tази сутра,както и всички останали са написани от Шакаямуни и той самия разкрива,че именно Лотосоват асутра е най-висшата и води всички живи същества дo Buddhahood в този живот,именно сега:-)
    Поздрави, прекрасни сте, продължавайте.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *