История с шкаф

Ами даа, блога е за храна, но храна не съм публикувала отдавана, но какво да се прави интересите се менят, особено при мен, няма спирка. Подготвям скоро, друг блог, където да пиша за всичко, което не е храна и тук да си остане чистичко само за хапвания, евентуално. Както и да е.. много исках да споделя историята на този шкаф….

Та първо малко пред история. На кратко майка ми иска шкаф за обувки за антрето, ама слушам аз за тоя шкаф от сигурно поне година и все не стигат до него. Тъкмо се бяха засилили да го купуват.  Избрали го в един софийски магазин, всичко уредено, ама на мен ми се свива около слънчевия сплит и хич, не ща да взимат от тия бездушни мебели от пдч, от известно време голям бойкот съм им ударила (то едни прави дъски, ръбове, все едни и същи, няма чувство, няма изкуство, куха работа и дълга тема) , както и да е, викам  да не го взимат, не им трябва такова нещо за антрето, тя ми се понацупи … Ама допитва се до ангели, архангели, боб, карти, излезе да изчака, хубаво ще се чака.

И така, прибирам се една вече късно, късно към апартамента ми в София. Реших да измина едно доста голямо разстояние пеша, поради липса на скорошен транспорт по това време на денонощието. Вървя аз по уличките между блоковете и гледам безстопанствено имущество седи и ме гледа тъжно до една кофа (аз по кофи държа да отбележа не ровя, само оглеждам чат пат какво има около тях). Спогледахме се, много ми хареса – дървено шкафче за обувки, при това здраво. Подминах го, викам си къде ще го мъкна сега, има още сума ти метри до в къщи (пак не са километри).  Изникна ми веднага преобразено и пребоядисано в умът ми, обичам ги старите мебели, има някакъв уют в тях…

Върнах се, седя гледам, абее къде ти, то по-тежко от мен… надигнах го. Нося, мъкна, почивам … гледам умно, съмнявам се, че ще го пренеса хич не е удобно, пък и тежко за моите скромни способности. ..пак го вдигам потя се, чекмеджетата се отварят, затварят, тряскат дъски, пак почивам … ръцете почват да болят, последни метри, горещо ми е сред зима, не си чувствам ръцете, всеки момент ще го изпусна и ще се разкове на парчета, почивка, няколко стъпки, пак почивка .. .един клошар ме задминава с количка, викам си няма да му се дам…. и за клошар не ставам, те хай-тек, а аз на ръце го мъкна. Тъкмо да го викна да ми го откара, ма той сви в друга посока .. почти не остана, ама останаха стълбите до асансьора..трудно пъшкам, вече не само ръцете ми и краката ще поддават, обаче съм се запънала като магаре на мост и това е, качих го, йеиии .. заспах.

направи си самСъбуждам, се ръцете още повече болят, мускулна треска ме е треснала, ма щастлива имам шкаф, ще го подаря на нашите за Коледа, трябват му само малко подобрения.

1. Шкурка в действие

2. Транспорт до Кюстендил и първа ръка боя.

Хич не изглежда окуражително, бялата боя не покрива добре, нещо не ми се радват на идеята за винтиж ефект и остъргани ръбове, ще го боядисвам, докато не покрие…

3. След много мазане, чакане и съхнене, заприлича на нещо

4. Последни детайли и цветя с декупаж , вълнен шал (мисля по натам възглавнички да му направя)

5. Вече е на мястото си да създава уют и топлина.

Излезе по-евтино и от най-евтините пдч шкафове, а всъщност е безценно … пълним домовете си с бездушни предмети, ядем бърза храна, носим масово производство дрехи.. нещата с които се обграждаме са огледало на нас самите. Вие не сте бездушни, полуфабрикати масово производство .. вие сте уникални същества и имате право да го изразите !

 

2 thoughts on “История с шкаф }”


  1. Ралица on said:
    Reply

    Хе-хе ,отдавна не съм се застоявала в,и забавлявала с блог така…Поздравления от мен!

  2. Петър on said:
    Reply

    Готино в станал, само още една ръка бяла боя му трябва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *