Какво си пожелаваш, когато видиш падаща звезда?

starСпомням си първата падаща звезда, която видях. Бях малка, на 8-9…, не знам точно. Седяхме група деца пред къщата до късно, в топла лятна вечер. Изведнъж някой взе да сочи небето и да вика: “Вижте, вижте падаща звезда! Бързо намислете си желание и то ще се сбъдне”. До тогава не знаех, че падащите звезди сбъдват желания, но възможността не беше за изпускане. “Желание, желание …? Ох, какво да си пожелая? Искам нещо, което ще ме направи щастлива, … ами не знам какво е това нещо! О, няма време звездата ще изчезне, бързо, бързо” …. “Сетих се! Искам да съм щастлива!”.

Това беше всичко, което успях да измисля за тази секунда. И това желание остана единственото, което повтарях, като мантра, всеки път, когато трябваше да си пожелая нещо – когато духам свещи на рождени дни, когато имах паднала мигла, когато хвърлях монети в разни фонтанчета, единственото, което ми се струваше, че си заслужава да искам от живота беше щастие. Не го споделях с никого, мислех, че ще разваля магията, но вече мога да го споделя, защото то се сбъдна и ще продължи да се сбъдва.

От първия път, в който го пожелах, животът взе да ме учи какво е щастие и какво не е. Аз като наивно дете очаквах, че сигурно щастието ще дойде с ново колело или кукла, но то дойде под ръка с човешката подлост. Показа ми животът от рано, какво е нечия незаслужена ненавист да се излива върху теб, показа ми какво е да си отхвърлен, какво е да си лъган. Даде ми повод да отмъщавам, даде ми повод да мразя, но не ме научи как. Доближи ги до мен, остави ме да ги докосна и заболя: “Ето, това не е щастие”, каза ми животът, “От твоята омраза, те боли само теб”. Не ме научи как да мразя, но ме научи как да прощавам и прошката беше щастие. Тя отнема време, години понякога дори, но веднъж научиш ли се да прощаваш, разбираш колко трудно и тежко е било да живееш с разяждащата болка на собствената си омраза.

Втори урок –  “Как се сочи с пръст”. Показа ми животът, какво е да те сочат с пръст. Показа ми какво е да ти поставят етикети, направо да те облепят с етикети, какво е да ти се присмиват и да си затварят очите за твоята същност.  Показа ми животът, що е човешко късогледство и предубеденост. Научи ме колко много губят хората, гледайки света през своята представа, нетърпяща възражения и различия. Показа ми какво е да носиш етикети, но не ме научи да ги слагам. Вместо това ме научи как да виждам хората всеки път, сякаш за първи път. Научи ме да виждам и видях, че те се променят, че те са уникални, че не е редно да ги затварям в клетката на собствените си представи и очаквания. Това е щастие, да можеш да преоткриваш света всеки ден, сякаш не си го виждал вчера. Така той винаги е нов и прекрасен, а не износен и овехтял от стари представи.

Даде ми животът още хиляди поводи да се оплаквам, да критикувам и обвинявам. Но не ме научи как. Разбрах, че когато се оплаквам, всички запушват ушите си и бягат на далеч. Разбрах, че когато критикуваш и обвиняваш други, всъщност виниш себе си за своето безсилие. Разбрах, че да се оплакваш, критикуваш и обвиняваш, значи да си слаб. Когато си слаб, не си щастлив. Когато светът не е подреден както трябва, запретваш ръкави и го променяш, ако не можеш – го приемаш, тогава си силен, тогава си щастлив.

Урокът за страха, получих сравнително късно, може би аз упорито отказвах да се страхувам, което граничеше с безразсъдство. Животът този път ми прати учител, в който трябваше да се влюбя, за да ме научи. Той беше майстор в страхуването. Показа ми какво е страх от бъдещето, какво е страх от неизвестното, какво е страх от несигурното, какво е да нямаш опора, какво е да оцеляваш. Показа ми как да се превърна в роб и затворник на своя страх, който на всяка крачка започна да повтаря: “О, недей, недей, ами ако…?”, “Не, не, не прави това, първо помисли…”. И аз мислех ли, мислех, а страхът разиграваше ужасяващите си сценарии в главата ми. Това не беше щастие, беше затвор. Не повярвах колко бързо и лесно се научих да се страхувам и колко много време отне пак да престана. Но урокът за страха беше безценен. Усетих смразяващата му сила, разбрах какво е да се оковеш сам, без дори да разбереш. Запазих все пак една частица от него, от сраха, не го пуснах да си отиде съвсем, защото разбрах, че той просто се опитва да ме запази жива, той е добър приятел и съветник, но жесток водач. Помирих се със своя страх, превърнах го в здрав разум и отново бях щастлива.

И урокът, който няма да спре да се повтаря, е урокът за болката и страданието. Научи ме животът що е болка и страдание, но не ме научи как да се скрия от тях, не ми показа път, по който да избягам, не ме научи как да си затварям очите, когато ги видя. “Изход няма”, каза ми той, “Те са част от мен и винаги ще идват след моментите на радост”. Животът не обеща да не боли, но ме научи как да оставам цяла след всяка болка, научи ме да го обичам такъв, какъвто е, и в страдание, и в радост. Научи ме да обичам еднакво и доброто, и лошото, научи ме да събирам и споявам, а не да деля и изхвърлям. Научи ме, че тази любов е и за мен, да се обичам такава – цяла, и добра, и лоша. Научи ме, че любовта е и за другите – да ги обичам и приемам такива, каквито са, в своята цялост от добро и лошо. Научи ме животът как силно да се смея и плача и че двете са еднакво щастие. Но аз съм сигурна в едно, че още много тежки уроци по щастие чакат да бъдат научени и ги чакам, както се чака среща с добри приятели …

И следващия път, когато ме видите и решите да попитате, защо постоянно се смея, ще ви отговоря: “Щастлива съм, това си пожелах от една звезда”.

А вие какво си пожелахте от звездите?

5 thoughts on “Какво си пожелаваш, когато видиш падаща звезда? }”


  1. Лид, според мен цялата галактика те е чула =)
    А аз вече няма да се чудя защо ама винаги, всеки път си толкова усмихната и ведра =) И знаеш ли, искам да се науча и аз, защото няма за кога и къде да ги трупаме лошите неща в нас!

  2. Много силно! А вечната ти усмивка е заразна. Продължавай да бъдеш щастлива! 🙂

  3. Андрей Петров on said:
    Reply

    Началото започва с падащата звезда ,която видяхме докато лежах на Москвича на баща ми (онзи жълтия дето стоеше пред баба и дядо).Другото надолу…там не съм присъствал,но определено като го четох , забравих от къде почнах.Браво Лидке бандитке!

    • Лидия on said:
      Reply

      🙂 Така ли беше? Аз мисля, че бяхме на нашата пейка, е няма много занчение де 🙂 хубаво, че ми припомни и се радвам, че ти е харесало 😀 Какво стана с този москвич? :D:D

  4. Estrellas interesantes :
    Estrellas que invitan a la meditación ,
    Meditación que tu me ayudaste a concluir
    Que me ayudaste a la regrecion de mi niñez y comenzar desde abajo a la actualidad y gracias al supremo entre renuncias y perdón y llegado a una felicidad que nunca imagine y efectivamente , :
    es un mantra …
    Mil gracias ! ….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *