Съвършената градина

За последния си рожден ден получих страхотната книга – „Отвори сърцето си“ на Аджан Брам. (Благодаря Коко, Дори и Дани). Тя тъкмо беше нашумяла по това време, и има защо де. Много хубави разкази и историйки има в нея. Две ми станаха много любими и ги разказвам наляво-надясно. Много ми се иска да ги разкажа и тук. Проблемът е, че книгата не е в мен, а и не се сещам на кого я дадох за последно, но не се притеснявам – когато потрябва пак ще се върне при мен 🙂  Мислех да препиша разказа, но по гореспоменатите причини не мога. После реших, че ще го разкажа така, както си го спомням, но в крайна сметка ще го разкажа така, както мисля че трябва да се разказва по нашите ширини. В оригиналния текст героите са стар будистки монах и млад послушник в манастир. Но всъщност това изобщо няма значение, защото смисълът на тези истории е много отвъд думите. Образите в случая са на мъдростта и прозрението и на наивността и неопитността. Те са универсални и всяка култура си има съответните герои, които олицетворяват това. Ето го и разказа:

moonbites story

Живял някога в едно далечно кралство един стар, престар мъдрец. Един ден из кралството взело да се носи мълва за тайнствен дворец, чиято градина била съвършена. Хора от близки и далечни кралства се стичали там, само да зърнат и да се насладят на красотата й. Стигнала мълвата и до стария, престар мъдрец. Обзело го любопитство. Подпрял се на кривата си тояжка и се запътил към двореца със съвършената градина. Пътувал той що пътувал и най-накрая пристигнал. Когато стигнал в градината, било вече привечер и хората се били разотишли. Скрил се мъдрецът зад един храст и зачакал. Цяла нощ се крил там, а рано сутринта, когато надзърнал иззад храста, видял един млад градинар с две кошници в ръцете. Мъдрецът се притаил и наблюдавал какво ще се случи.

Младежът спрял пред красиво черешово дръвче и започнал да събира листенцата и вейките, които били нападали по тревата. Някои от листата той оглеждал внимателно и нежно ги поставял в едната кошница, а други, които му се сторели неподходящи, пускал във втората. Минали така няколко часа, след което младият градинар взел втората кошница и я отнесъл на някъде. Върнал се и започнал да реди листата от първата кошница, които смятал за красиви, около дръвчето.

Отнасял се внимателно към всяко листче и вейка, поставял го на земята и го въртял, така че да изглежда съвършено. Вниманието му към детайла и чувството му за естествена красота били впечатляващи. След като приключил с това си занимание станал, погледнал с благоговение градината и тръгнал да си ходи. В този момент иззад храста изскочил, ухилен до уши, нашият мъдрец и го спрял: „Здравей, млади момко“ – казал му той – „Поздравявам те за невероятната работа тук, твоята градина е почти съвършена!“. В този момент  момчето пребледняло, тялото му се вцепенило и гърлото му се свило: „Ама, ама каккк, как ПОЧТИ съвършена?“, след което проплакал: „О, стари мъдрецо, зная, че провидението те е изпратило, за да ми покажеш как да я направя напълно съвършена. Моля те, научи ме!“. Старецът се подсмихнал лукаво и попитал: „Сигурен ли си?“. След като получил утвърдителен отговор, отишъл до черешовото дърво, хванал го здраво за стълба и го разклатил с все сила. От короната му изпадали всякакви клонки, листа, кора от дървото и покрили земята наоколо. Когато решил, че е достатъчно, старецът спрял и се огледал със задоволство.

Младият градинар бил ужасен. Започнал да се вайка и да оплаква съсипания си труд. Всичко, за което той бил положил толкова много усилия, било съсипано, а мъдрецът само се усмихнал добродушно и казал: „Ето, сега вече е съвършена“.

Стана ми любима история, защото първата ми реакция беше – „Егати лудия старец“ 🙂 и се появи леко съжаление към съсипването на целия труд, дето беше положил младежа. Миг по-късно обаче разбрах смисъла, поне за себе си.

И сега хем ми се иска ви оставя сами да намерите своя смисъл, хем ми се иска да споделя моите мисли. То едното не пречи на другото де.

Разбрах, че всичко е съвършено само в своята цялост. Пожълтелите листа, листата с дупки, кривите клонки, красивите клонки, листата с правилни форми, листата със странни форми, зелените листа и т. н. само когато са заедно, се допълват и създават съвършенство.

Питали ли сте колко грозновати листа и криви клонки се опитвате да скриете в своята кошница? И не се ли опитваме да показваме само красивите? А на всичкото от горе ги въртим и редим, така че да изглеждат още по-невероятни 🙂 Можем ли да погледнем себе си в пълната си цялост, без да крием нищо и със задоволство да кажем „Ето, така сме съвършени“. Още повече, можем ли да си представим мислено всички хора – стари, млади, дебели, слаби, красиви, интересно изглеждащи, добри, лоши (и сигурна съм, че се сещате за още много признаци, по които делим хората), да си ги представите и да кажете – “ Да, съвършено се допълваме и всички имаме място в тази съвършена градина, наречена Земя“.

3 thoughts on “Съвършената градина }”


  1. О Лиденце, дори не искам да чета оригиналния вариант!

    Много ми хареса, на един дъх го прочетох и аз открих смисъла за себе си!
    Но твоето обяснение, сякаш ме кара да се замисля още повече…В природата няма идеално червени ябълки, съвсем право дърво или симетрично животно/човек! Да! Всичко това е така естествено и красиво, че сме се загубили в стремежа си да редим листенца и да чистим „грозните“
    =)

    • Лидия on said:
      Reply

      :):) Пък и токова енергия хабим, да ги крием 😀

      • Да, то поне резултат да имаше винаги на 100%…
        някои неща си лъсват след време =)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *