Випассана – пътуване към себе си, част 3

Ден седми и осми

Седми и осми ден бяхме в непрекъсната медитация. Сядаш да ядеш, наблюдаваш си усещанията. Вървиш, пиеш, миеш си зъбите, да не продължавам натам 🙂 – все си наблюдаваш усещанията. Казаха: “Сега ще работим с дълбокото подсъзнание”. Стреснах се, като знам досега какви глупости открих в главата си. Ровейки се така задълбочено, човек открива неща за себе си, които не са съвсем приятни, даже са шокиращи на моменти. Най-лошото, но не най-изненадващото е, че това са неща, за които обичаме да критикуваме хората или да не ги приемаме в другите. Така де, като кажат дълбоко подсъзнание, човек започва да се притеснява какво ли още има там. Истината е, че през тези два дни почти нямаше мисли и картини вече, поне при мен. Но усещанията започнаха да стават много наситени и се променяха все по-бързо. Излизаха под всякакви форми – болки, тежести, пулсации, горещина, ефирност, смях, плач. Мисля, че имаше момент, в който исках да се смея и да плача едновременно 😀

Випассана не е медитация, на която отиваш да си лекуваш телесните болежки, но като страничен ефект може и да отминат. Имах силна болка под дясната плешка и си я мъкнех поне от година. Не ме болеше постоянно, само понякога, но нито масажи, нито упражнения я премахваха. Само можех да я успокоя за известно време, но знаех, че все още е там. Усещаше се като тежест и скованост под плешката. Някъде към 5-6 ден беше започнала да пулсира силно и я усещах много ясно, когато преминавах през нея с мисълта си. Можех да усетя размера и формата на болката, колкото и нелепо да звучи. На седмия ден мускулите около мястото на този “възел” (усещаше се като топка с размера на яйце) просто се отпуснаха, преместих плешката си, тя изпука леко и болката изчезна. Преди това изобщо не можех да изпукам на това място, за да я освободя. Не можех да повярвам, продължих да местя рамото си, за да я намеря, но нея я нямаше вече, най-после си беше отишла. Дори разбрах точно коя моя нетърпимост я е причинявала, след като навързах кога се е появила и кои мисли и притеснения я засилваха. Най-хубавото е, че с болката си отиде и непоносимостта, която бях развила или пък обратното. Няма значение. Като си помислих как мога така здраво да си заклещя разни болежки по тялото само заради глупави мисли, не искам и да си представям какво може да си причини човек заради силна омраза, страх, гняв или болезнен копнеж.

Сигурно всяка болест първо се ражда в мислите и после постепенно влиза в тялото. И най-старите ни неразрешени проблеми сa се заклещили някъде там и чакат удобен момент да ни изненадат….
Ооо, и моето трето последно прозрение за изгревите – толкова ги харесвам! Не просто, защото спират дъха и мислите, а защото създават вълни от леки вибрации по цялото тяло, всеки път щом ги погледна 🙂

Ден девети

Денят, в който благородното мълчание свърши и започна благородното бърборене. Не зная дали ви се е случвало да не чувате гласа си 9 дни, но е много шантаво, когато се опиташ да говориш пак. Гласа ти се струва съвсем различен, чудиш се от къде идва и твоя глас ли е изобщо. Започваш полека да говориш с този, с онзи, изморяваш се отначало, дори още не ти се говори. Обаче съвсем скоро вълната от брътвеж достига своя пик. Смешното беше, че май никой не можа да яде на обяд от вълнение и едва ни събраха от поляните вечерта. Всички бяха много заредени и усмихнати, а щастието и емоциите преливаха. Това определено беше много забавен ден.

Зная, че много хора смятат такива занимания за сектантски примерно или бог знае колко опасни. Дори аз лично подхождам с известна доза скептицизъм винаги и много внимателно следя колко и каква промивка на мозъка правят 🙂 Амм, честно да кажа, известна доза brain wash винаги има, но има и нещо много ценно. Дава се възможност да изпиташ на практика всичко, което се обяснява и изцяло се подкрепя собствената преценка на човек. Никой, никого с нищо не задължава и не го кара да вярва, ако е в разрез със собствените му възгледи за света. Всеки може да прецени дали има смисъл и полза за него. Да откажеш да изслушаш някого, да останеш затворен за всякакви чужди разбирания просто защото, видиш ли, ти си имаш собствено мнение и не приемаш изобщо възможността да съществува и друго, за мен е също толкова нелепо, колкото да приемаш за чиста монета всичко, което някакви “светила” обясняват. Никога не оставайте затворени за други възгледи, колкото и далеч да са от вашите, но и никога не приемайте чуждата истина за своя, без да сте я претеглили през собственото си мерило и опит. Всичко, което чух и разбрах, така или иначе преповтаряше до голяма степен собствените ми възгледи и изводи за света, до които бях стигнала, блъскайки си главата в разни стени 🙂 Медитацията ми даде възможност просто да подредя и попълня някои липсващи части от пъзела .

След обеда сервираха супа за вечеря. Беше чудесна супа, но така бях свикнала със следобедния си чай, че два пъти проверявах казана да не би случайно супата да се е превърнала в чай. Уви, стоеше си супа 🙂

Ден десети

Добре дошли в реалността. След закуска и малко разтакаване си тръгнахме. До края на вечерта усещах вибрациите на всеки звук, аромат или каквото и да било и то много силно. Избягвах много да говоря с хора, въпреки че нямах търпение да споделя всичко. Знаех, че ще ми дойде много, ако трябва да се чуя с всички наведнъж. След ден два май се пооправих, въпреки че една голяма част от сетивността си остана.

Всичко е преходно, всичко се променя, само Випассана – не. Аничча и бъдете щастливи.

2 thoughts on “Випассана – пътуване към себе си, част 3 }”


  1. Васи on said:
    Reply

    Лидия, толкова леко и приятно си разказала преживяването си, че докато четях, в някои моменти се почувствах участник в ритуала. За мен това е нова и полезна / насочваща/ информация. Благодаря!

  2. Владислав on said:
    Reply

    Благодаря ти за споделеното. След няколко седмици ми предстои… това пътуване. Бъди щастлива 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *